Стоя и си мисля. Или само стоя... или само мисля? Доста глупава фраза, даже не помня кой ми я каза. Всъщност май няма значение. Нещата винаги спират да имат значение след второто/третото малко. И се връщат с пълната сила на значението си след третото голямо. Има време.
Спомням си в младите си години на безгрижно морско диване как нещата някак нямаха значение - всичко бе " тази вечер". Живял съм на 2/3 малки? Сега, години по-късно, когато нещата някак неусетно се усложниха безкрайно, ми се струва нереално да мога да си позволя да мисля само за тънайт. Тоест да  мисля за нищо :)
Стоя и си мисля. Или само стоя. Онова особено усeщане, че искаш да кажеш нещо, но не си сигурен какво...или май на кого. Искаш да говориш на жената, на която си говорил вече, но знаеш, че не те е разбрала (wtf? изразявам се достатъчно ясно, внимавай малко какво ти казвам!). Искаш да говориш на човека, който ти се е паднал за шеф, но е толкова надупен, че му се е промил мозъка и вече няма възможност да те разбере. Искаш...
И като искаш, к"во? Никой не те слага в главата си, освен ако няма проблеми със собственото си " аз". Слагаш се там самия ти. И то само ако си го искал достатъчно много и благодарение на това си разбрал как. Точка. Пириъд. Вайкането е за лузъри - пишете си по блоговете колко не ви обича света и как сте онеправдани и каква кучка е неволята. Фък ю, лузър, пут я селф тъгедъ и вземи, че направи нещо от себе си. Аз работя по въпроса, а ти?

Хич не ми прескачат мислите тая вечер между темите. Изобщо.

П.С. Заглавие видях, че трябва да има чак след като написах останалото. Сори ако не е паснало на нечий вкус. Ако ще му е утеха (на вкуса) - не е писано за него. Ето още нещо за него (вкуса) - блоу ми, драми за четене в тоя сайт с лопатата да ги ринеш, бутона "back" можеш да си го намериш, вярвам.